Задвижващата верига трябва да отговаря на изисквания като оптимизиране на формата на вълната на тока, контрол на консумацията на енергия и функционалност на микростъпките. Общите технологии включват задвижване на чопър, честотна модулация и задвижване за регулиране на напрежението и микростъпково задвижване. Еднополюсните задвижвания опростяват дизайна на веригата чрез намотки с централно-с отвързване, докато биполярните задвижвания изискват високо{3}}разходен горен-модул, но премахват нуждата от затягащи вериги. Стъпковите двигатели се използват главно за управление на движението на подаване в металорежещи машини с ЦПУ, като се характеризират с висока точност на управление на отворен-контур, но са податливи на шум от вибрации и загуба на стъпки. Контролните сигнали включват стъпкови импулси (PUL), импулси за посока (DIR) и свободни сигнали. Режимите на задвижване обхващат комбинации от-стъпка, половин-стъпка и единична/двойна{11}}стъпка.
При избора на задвижваща система със стъпков двигател трябва да се обърне специално внимание на следните параметри на производителност:
Ъгъл на стъпка: Това е ъгълът, под който двигателят се завърта за всеки получен импулсен сигнал. Общите стойности включват 0,9 градуса и 1,8 градуса. Колкото по-малък е ъгълът на стъпката, толкова по-висока е точността на позициониране.
Задържащ въртящ момент: Максималният въртящ момент, който двигателят може да изведе, когато е включен, пряко влияе върху капацитета на натоварване.
Брой фази: Обикновено дву-фазен или три-фазен. Повече фази водят до по-плавна работа на двигателя, но и до по-висока цена.
Ток: Изходният ток от водача пряко влияе върху въртящия момент на двигателя и генерирането на топлина; той трябва да бъде избран по подходящ начин въз основа на изискванията за натоварване.
Микростъпка: Драйверът допълнително разделя всеки ъгъл на стъпка, подобрявайки плавността и точността на работата на двигателя. Общите микростъпкови стойности включват 16, 32 и 64.